Начало |  Кои сме ние |  Галерия |  Новини |  За контакти |  Вход

"Брой 43 / април 2019
Традиции и иновации
Гост
АИПС 1 "Детелина" Бяла Слатина
АИПС 2 "Детелина" Бяла Слатина
АИПС 3 "Детелина" Бяла Слатина
АИПС 4 "Детелина" Бяла Слатина
АИПС РГ "Детелина" Бяла Слатина
АИПС РГ, 2 "Детелина" Бяла Слатина
 

Новини
СПИСАНИЕТО НИ СТАНА НА 15 ГОДИНИ
НОВА КНИГА "РЕПЕТИТОРИУМ ПО ДЕТСКА БЕЗОПАСНОСТ
НОВА КНИГА "ПРИКАЗНИ ПЪТЕЧКИ КЪМ ИГРИ И ЗНАНИЯ"
НОВА ПОЛИТИКА НА СПИСАНИЕ „УЧИЛИЩЕ ЗА ДВАМА”
 

Полезни връзки
Министерство на образованието и науката
Мрежа на учителите новатори
Образователен портал
РИО - гр. Пловдив
ПУ "Паисий Хилендарски"
Булвест 2000
 



ИГРАТА НА ДЕТЕТО ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Доц. д-р К. Галчева

Анотация: В статията разглеждам различни виждания на автори по отношение на детската игра в период от половин век. Споделям собственото си разбиране за приложението на обучаващата игра в процеса на педагогическото взаимодействие

K.B. Galtcheva
The child’s play fifty years later
Abstract. In my article I present some author's views about the child's play in period of a halt century. I also share my own understanding about the teaching play it into practice in the process of pedagogical interaction.
Keywords: play, process of pedagogical interaction.

Игра ребенка: пятьдесят лет спустя
К. Б.Галчева

Аннотация: В статье рассмотрены взгляды различных авторов относительно детской игры на протяжении полувекового периода. Представлено и собственное авторское понимание использования обучающей игры в процессе педагогического взаимодействия.
Ключевые слова: обучающей игры, педагогического взаимодействия.

Разгледана от ракурса на научният интерес, играта е една привидно изчерпана научна област. При изясняване на същността й, нейното проявление и приложение в педагогическия процес съществуват много и в голяма степен различни теоретични позиции.
Изборът на темата, която е разработена по долу е продиктуван от няколко факта:
Световна тенденция – децата не играят.Игнориране ролята на играта се наблюдава в много от развитите страни, което извежда естествена тревога на специалистите. Какво следва?
 Създава се световно движение в защита на детската игра. Международната асоциалния на играта (IPA) си е поставила за цел да консолидира усилията на специалисти от различни страни в изследване на състоянието на играта като ценност и значението и за развитието на детето.
Проблеми възпрепятстващи играта на децата?
 Отказ на възрастните да приемат значимостта на играта за детското развитие;
 Отсъствие на безопасни места за игра;
 Провеждане на неадекватна политика в областта на образованието;
 Липса на адекватна предметна среда и играчки за развива на игров процес;
 Прекомерно програмиране на детското време;
 Технологизация;
 Бедността.
 Детската игра освен известните и функции [Философска; Педагогическа; Развиваща; Интегративна] добави и нова – терапевтична. Този факт извежда тревожния размисъл – играта основна и доминираща дейност отстъпва място на терапия чрез игра. Игровата терапия е метод за педагоготерапевтично взаимодействие на детето с възрастния. В съвременната възпитателно-корекционна работа тя се прилага под формата на социално-тренингови упражнения.
Интересът ми към детската игра и нейното проявление през последните петдесет години се определя освен от описания по-горе тревожни факти и от непосредствените наблюдения и анализи върху проявлението на детската игра и начина, по който изследващите я автори я интерпретират в България.
На първо място детската игра е намерила място и в новия Закон за предучилищно и училищно образованиe [6] и последвалата го наредба №5 [7]. Положително, може да се каже е иновативна тенденция, в която е отделено определено място във възпитателния процес на играта като водеща дейност. В Раздел III, Форми на педагогическо взаимодействие, в Чл. 21. (2) При провеждането на педагогическото взаимодействие учителите използват игровата дейност за постигането на компетентностите по чл. 28,ал. 2.
(3) Детската градина и училището осигуряват игрова дейност във всички
видове организация на предучилищното образование през учебното и
неучебното време.
Чл. 23. (1) Основната форма на педагогическо взаимодействие е
педагогическата ситуация, която протича предимно под формата на игра.
Цитираните от закона членове и параграфи разкриват някои неясноти от теоретичен характер. Появява се противоречие между приложението на играта и другата дейност, учебната, която се заражда, развива и утвърждава в играта. От наредба №5 е видно, не че играта е водеща, а тя обслужва основната форма на учебната дейност – педагогическата ситуация. С премахването на направление „Игрова култура” от курикулума за детска градина играта придобива неясно място в педагогическия процес и е въпрос на педагогическа компетентност от страна на учителите, за да намери място основната дейност - играта в педагогическата организация на дневния престой на детето.
На второ място почти преди половин век Елка Петрова пише книгата си „Единство на дейностите при възпитанието на децата от предучилищна възраст”[8], в която очертава теоретико-практическите възможности на играта, за формирането на детската личност. Авторката пространно разглежда процеса за зараждане и развитието на учебната и трудовата дейност в системата на играта в предучилищна възраст. В полемика с друга утвърдена по това време авторка С.Аврамова, Е.Петрова утвърждава универсалния характер на играта като форма, метод и средство във възпитанието на детето. Половин век по-късно написаното от Е.Петрова в цитирана книга, е актуално, но трябва да бъде прочетено и приложено съобразно променящите се социални условия.
На трето място са коментарите на колеги детски учители в социалната мрежа Facebook по въпросите на детската игра, извеждат нерадостния извод обобщен в разбирането „Оставете децата да играят”. В това съждение откриваме недооценяване ролята на възрастните [родители и учители] за формирането на игровата детска култура. Детето пресъздава творчески впечатленията си от околния свят, не него са му нужни образци за претворяване.
На четвърто място авторските виждания по проблемите на детската игра са противоречиви и показват: заменяне на утвърдени понятия с „нови”, като например „игрови умения” с „игрови компетенции”. Липса на познаване и позоваване на автори, които са създали системата на детската игра в България. Правене на самоцелни изследвания от типа „На какво играе съвременното дете”, естествено на това, което наблюдава околната среда. Създаването на игрови системи, в които липсват игри, с които са израсли и формирали няколко поколения българи.
Проведеното от мен изследване на тема ”Игрите на моето детство” със студенти от магистърска програма показва, че в живота на детето през последните двадесет години преобладават сюжетните игри с битов характер (изследваните са само жени) и автодидактичните и подвижни игри. Участниците в изследването споделят положителните си емоционални състояния при описването на спомените от игрите на собственото им детство, като вълнуващо преживяване.
На пето място личните ми виждания приложени в различни мои авторски публикации и разработеното методико-приложно помагало „101 игри за екологично възпитание”.[ 3 ]
Като разграничаваме двата игрови плана – според Д.Димитров [5.с4] дейностен и педагогически, си поставям за цел да не арбитрирам противоположните теоретични виждания, а позовавайки се на изследваните теории и на собственото ми мнение, да представя нови аспекти по проблема. Новите неизследвани страни могат да се открит в интегративните възможности на играта с нововъзникнали и слабо разработени възпитателни проблеми, какъвто е екологичното възпитание.
В теоретичните си разсъждения приоритет давам на обучаващата игра. За нейните неоспорими достойнства е писано достатъчно и въпреки това, авторите много често са на противоположни мнения. Придържайки се към виждането за същността и проявлението на този вид игри и в единомислие с Д.Димитров [5] Г.Галчев [2], Н. Рыжова [7], K. Charner [8], P.Bentham [11] ще направя някои уточнения, които ще имат значение за прилагането на представените в системата игри, които имат значение за личното ми разбиране за играта и нейното педагогическо приложение в работата с децата в процеса на екологичното възпитание.
Разработената и приложена от мен система от игри за формиране на положително отношение към природата са определени като дидактични и игроподобни форми на основата на съотнасянето им към трите критерия [5, с.5] определящи същност като такава. Според първият критерий – свободата на детето в играта, описаните и терминувани „игри” са в класа на игровите дидактични упражнения или на игровите педагогически форми. При разработването на игрите съм поставила акцент върху педагогическия план, което ми позволи целенасоченото да разработя и предложа за внедряване в педагогическата работа с децата и използване на подобия на тези игри като педагогически форми и методи. Следвайки описаните по-горе доказателство, смятаме че по този начин ще се реализират връзките между играта и аспектите на екологичното възпитание: познавателен, нравствен, естетически и действено-практически. Прилагаме следните основания за това:
• Обстойният анализ на обучаващите игри констатира, че в тях доминират познавателните задачи и свързаните с тях интелектуални процеси. Цели и задачи от останалите възпитателни аспекти на екологичното възпитание, са слабо засегнати.
• В педагогическия процес приложимостта на тези игри се изчерпва с наличните за игра материали.
• Обучаващата игра не е архаична и не може да бъде заменена от компютърна такава. Ограничавайки приложимостта на този вид игри лишава децата от възможността за практическо приложение на усвоен опит от взаимодействието на детето с природата. По този начин децата се оставят в обсега на медийната информация и компютрите, в което няма нищо лошо , но в тази възраст е недостатъчно. Направените от мен изследвания, съпоставени с подобни такива по отношение на възрастовите особености на децата да възприемат и проиграват определени обучаващи игри, показват, че играта надхвърля границите на забавлението и и ма съществен принос във формирането на детската личност и ч частност на позитивното й отношение съм природата.
• Децата от възрастовия период 4-5-годишни по-самостоятелно оперират със своя опит, както по отношение на съдържанието на играта, така с игровото действие и правила. Познавайки особеностите във възрастова и индивидуална диференциация, педагогът подбира за своите педагогически цели и търси усложняване на игрите в няколко посоки:
1. Отчита степента в развитието на мисловните логически операции, и като прилага сравнението като похват подбира игри за сходство между природните обекти(цветя, семена, клони, плодове, зеленчуци, билки и други). В подкрепа на недоизградения детски опити си използват похватите търсене, събиране, разглеждане, подреждане.[4], където те са теоретически развити и практически представени.
2. Усложняването на игровото действие върви към вербализация на действието и намаляването на непосредствената натурална нагледност. Откриването на обекти по название или описание насочва детското мислене към една по-обобщена степен на възприемането на света в частност и на природата.
Макар и сложна мисловна операция абстракцията можи да се включи при усвояването на умения да отделят основни видими признаци на обектите на базата на конкретни познания за дадени растителни и животински видове.
3. Развитието на сензорните процеси, съзряването на сетивата, както и усвояването на сензорни еталони, позволяват включването на игри за откриване на обекти на обекти по отделни части или друг характерен белег – мирис, вкус, мекота или твърдост при пипане.
4. Подборът на игрите за групиране е свързан с елементарна степен с развитието на умението им да класифицират, така се систематизират познанията и се предпоставя формирането на понятия.[4]
5. Познавателният етап определен от Н.Н.Поддяков като „откриване на част-цяло” позволява на вече усвоилото го дете да се включва в игри с подобно съдържание. Възрастовите изменения са и като резултат и на играта като доминираща за тази възраст дейност.
6. Нова идея е идеята за включване в системата на авторски игрови упражнения за затвърдяване на поведенчески модели на връзката човек природа.[3, стр.40]
Вместо заключение ще използвам един цитат, с което искам да покажа единомислие с други автори за връзката на екологичното възпитание с играта -”Играта е добро и ефективно средство за постигане на осъзнаването на проекологичното поведение, поради връзката, която децата правят между поведение и правила, многократно и в желана форма, упражняване и затвърдяване на просоциално поведение, акцентиране върху процесуалната страна, действие по инструкция, умения за адекватна ориентация в проблемна ситуация и избор на стратегия на поведение, определяне на собствените позиции в играта и тези на партньорите по отношение на целта, умение да се оперира с наличния обем познавателно съдържание в нови условия”.[2]

Литература:

1. Галчев, Г., Играта на детето, 1995
2. Галчев, Г., Психолого-педагогически и социални аспекти на про и антиекологичното поведение на децато от доучилищна възраст. В сб.”Човек, природа, здраве” Смолян 2001
3. Галчева К., 101 игри за екологично възпитание, 2001
4. Галчева К., Педагогическото взаимодействие с детето ХХІ век
5. Димитров Д., Новата забавачница, 2001
6. ЗАКОН за предучилищното и училищното образование
Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.
7. НАРЕДБА № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование
Обн. - ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., в сила от 01.08.2016 г.
8. Петрова Е., Единство на дейностите при възпитание на децата от предучилищна възраст, 1967
9. Рыжова Н.А. Экологическое образование в детском саду. М.: Карапуз, 2000
10. Bentham P, kindergarten-lessons.com
11. Charner K., Everything For Fall (Winter;Spring)-.2001, www.amazon.com

Доц. д-р К. Галчева



"Училище за двама" е първото електронно списание в България за предучилищно възпитание. Създадено е в помощ на учителите и родителите и съдържа оригинални теоретични и практически идеи за възпитанието на децата.
         Издател: ФракТайм ООД, гр. Асеновград